Вера Хинчева
ИМА ЛИ СВОБОДА НА СЛОВОТО У НАС?
Свободата винаги плаши повече от робството. Защото изисква отговорност и достатъчно силна воля, за да бъде не само демонстрирана, но и защитена. А не са много на брой истинските личности, които открито и без страх могат да заявят някаква позиция (морална, гражданска, политическа) и да приемат достойно всички последствия от това.
За да бъдеш истински независим, трябва преди всичко да си приел, че не можеш да се харесваш на всички, както не можеш да се съобразяваш и с всички правила, ако имаш съвест и тя не спи. Нужно е да си разбрал, че затръшнатите врати, неразбирането, репресиите са просто начинът на слабите да скрият безсилието си дори от самите себе си, и че невинаги мнозинството е право и справедливо. Ако преодолееш всекидневния страх за хляба, ще разбереш колко жалък е стремежът да се оцелее на всяка цена, колко далеч от човешкото са примирението, лицемерието и лъжата. А, за голямо наше съжаление, животът е само един и твърде кратък, за да правим дребни компромиси с единственото, което имаме и уж е безценно, а се продава на обидно ниска цена – честта, дързостта да си беден, но да можеш да гледаш открито хората в очите и да спиш спокойно с чиста съвест.
За нас, пишещите, гражданската позиция е още по-важна. Какво е един писател, журналист, общественик, без ясното съзнание, че служи на някаква аудитория, че се бори с пороци и грешки и е длъжен да търси отговори на неудобни въпроси? Неслучайно му е дадена дарбата да владее словото и чрез силата му да събужда спящи и да вразумява заблудени. Иначе защо са ни книгите и медиите, ако дребнотемието ще измества винаги истински наболелите проблеми?
А какво виждаме около себе си – зрелища, шоу, пошлост, облечени в примамливи лъскави страници и крещящи цветове. Евтини са. Достъпни. Народът купува, чете и обсъжда. И всичко това, докато около него рухват сгради, умират деца, вихри се гангстерска война по улиците или пък наближават избори. Не, не се заблуждавайте, че тлъстите заглавия след всяко нещастие, тоновете мастило и грозните илюстрации са обществен дебат. Те пак са отклоняване на вниманието. Не усещате ли зад тях зле разбрана „пазарна икономика” – това се пише, защото се търси, скандалът продава огромни тиражи, но не от съчувствие, а просто, защото „добрата новина не е новина”. Не чувствате ли как и вас ви завладява нездравото любопитство, когато в ръцете ви попадне някой вестник?
Замислям се къде ли е границата между „жълтата” преса и „нормалната” – нали освен шоу трябва да има и сериозни коментари? Къде са те? В няколкото сиви, скучни вестника, които разчитат на скромния процент мислеща аудитория ли? Както казах – те не са атрактивни и изглеждат някак... странно непривични за нашата среда.
Все повече се съмнявам в съществуването на „свободата на словото”. Това ли е свободата – да си запълваш поредния брой с клюки и скандали? Да не спазваш никакви морални норми? Да измисляш истината в материалите, които пишеш, за да са по-интересни? Да надаваш вой за детското насилие, без да си даваш сметка, че точно ТИ носиш вината за това, защото младите хора попиват всичко, което четат и гледат, а на друго не си ги научил? Какви ли са причините за не-свободата ни, прикрита зад безсрамна разюзданост и слободия? Дали в нечий натиск зад кулисите или просто в навика да подменяш истината с лъжа, за да забравиш сам за оковите и ограниченията? Но нали свободата е нещо, което винаги ти сам трябва да извоюваш, без значение къде се намираш и кой е на власт? Никой никога няма да ти я поднесе на тепсия. Всеки от нас избира дали да бъде „кон с капаци” и да живее спокойно и посредствено или да е вечно непокорен и преследван, но да не изживее малкото си дни на този свят напразно. Естествено – със съответните последствия. Но и с усещането, че щом нещо не ти е било дадено даром, то никой не би могъл и да ти го отнеме.
И така – изборът е наш. Дали ще говорим или ще мълчим. Както е казал народът – „Казана дума – хвърлен камък”. Дори и да ти затворят устата завинаги, истината ще отеква като хвърлен камък в застоялото, мътно блато на гражданската ни съвест. А когато един се осмелява да говори, винаги ще се престрашат и други.
В очакване на избухването на новата секс...
В очакване на избухването на новата секс...
