Празникът на Християнското семейство отмина, но насилието продължава. За него няма делник, нито празник. Показни разстрели, педофилски изстъпления, вулгарни тийнейджърски саморазправи – това е всекидневието ни.
Обществото ни се нуждае от авторитети.
Не от велики българи, а от личности.
Великите българи сигурно ще ги изберем до Коледа и с това помпозната кампания на БНТ ще приключи.
Но ще се промени ли нещо?
Ще се върне ли достойнството на родителите и учителите?
Децата и учениците ще ги припознаят ли като авторитети?
Или точно защото това няма да се случи, безсилието и безпътието на детската душа ще се трансформират в нова агресия.
Наскоро висши духовници изразиха безпокойство от случващото се и призоваха да се въведе вероучение в училище. И с това комай се изчерпа тяхната активност?! Истината е, че нашето духовенство е голям, много голям длъжник към българското общество, а най-вече към децата и младите хора. Висшият ни клир живее в друг свят зад синодалните огради. Обикновени свещеници често ги засрамват със своите скромни усилия да помагат на хората. Интересно кой от кого трябва да се учи. Има държави, където духовниците организират лагери, семинари и по естествен начин се вписват в живота на младите. Само с вероучение в училище нещата няма да се променят. Често срещано явление в различни общества е и религиозното насилие. Защото всички крайности си приличат, а намирането на баланса и равновесието следва да е резултат от общите усилия на политици, духовници, учители и родители.
Днес впечатлението е, че всеки работи сам за себе си, а младите поколения инстинктивно реагират срещу всички тях, срещу цялата система, която те олицетворяват.
Държавните институции, висшето духовенство, и политическата класа приличат на заключени чекмеджета, пред които е застанал младият човек. Той няма ключ за тях, нито има намерение да чака дълго, преди да започне да буйства и да разруши всичко, и себе си дори.
Отвореният кръг от институции, отношения и знания е по-доброто възпитание от системата на заключените чекмеджета.
Животът и без това е лабиринт, законите ни все още са врати в полето, кому са нужни подрънкващите ключове?!
Балчо Балчев
