Словесната война в общинския съвет пак започна.

            Рунд N-ти поред.

            И какво е по-различно този път – нищо! Отново хората, които трябва да решават проблемите на София, занимават софиянци със собствените си проблеми!

            Този път кметът ги бил нарекъл дебили, маскари и негодници.

            Преди известно време Волен Сидеров нарече депутатите в 40-тото народно събрание “грухтящи прасета” и те не реагираха. Не реагираха, защото повечето от тях знаеха, че са именно такива.

            Преди още повече време, в началото на прехода, Жорж Ганчев не преставаше да затрупва тогавашните депутати с обидни и подигравателни нарицателни. Но те също си мълчаха. Синдромът на мълчаливото съгласие.

            Моят съвет е, господа съветници – не създавайте медийна шумотевица, а докажете с дела, че не сте дебили, маскари и негодници. Медиите няма да ви помогнат да спечелите войната срещу кмета. Вършете си работата и не занимавайте хората с вашето накърнено самолюбие и наранена гордост!

            И още нещо  - щяхте ли да се обидите, ако кметът ви беше обяснил на културен, академичен език, че сте “индивиди, възпрепятстващи работата на общинския съвет, ангажирани изцяло с личното си финансово благополучие, позиционирани комфортно на постовете си, незаинтересувани от проблематиката на столицата и гражданите й, обслужващи тясно партийни интереси във вреда на столичани...” и т.н и т.н. Сигурно щяхте да приемете по-спокойно един такъв изказ и нямаше да нададете вой до небесата. Защо обаче бягате от точните думи?

            Или е за предпочитане да ни наричат “умственонебързащи”, вместо бавноразвиващи се!? Нима не е едно и също?