Трудни са думите за една молитва. Защото трябва да идват от сърцето и да стигат бързо до него. Да са кратки и точни. Да даряват, а не да ограбват. Защото думите могат и двете.

            В края на тази кръстопътна за земеделците година, нека си пожелаем прости и изпълними неща – да изметем първо собствената си одая, пък после да каним гости в нея. Народът е казал: Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш. Макар и с позакърпена надежда, опазихме достойнството си. А то е най-важното, за да разчупим спокойно коледната погача.

            Нека щедро пожелаем паричката за късмет на най-младите – ще им е нужен в изпитанията занапред. А за нас да остане грижата догодина всички заедно да се сберем на коледната софра.

            Бог ни е дарил със сърце към земята и хляба. Изборът да го опазим чисто е личен. Тогава думите за земеделската коледна молитва ще дойдат от само себе си. И непременно ще се сбъднат.

Анета Божидарова