Робствата са част от нашата история. Въпреки тях оцеляваме като народ. Името на Родината ни е България от памтивека. Единствената държава сме в ЕС, запазила до днес стародавното си име. И обичаи. Честита Баба Марта! - какъв прекрасен отвъдхристиянски обичай.

Носим древността в себе си въпреки робствата. Или може би заради тях сме осъзнали, че по-страшно е не физическото, а духовното робство. Затова борбите ни за освобождение са започвали първо с перо, а после с меч, с револвер и кама.

Отец Паисий, отец Матей Преображенски – Миткалото и десетки други знайни и незнайни черноризци храбри – от тях е тръгвало началото, от тях е пламвала искрата на вярата, на любословието и родолюбието.

Историческите дати са повод за национални празници. Но с годините и столетията смисълът им избледнява и те се превръщат в шаблонни фрази и почивни дни от календара. Но особено за нас, българите, Свободата следва да е като обица на ухото, кото белег – “в мен, в сърцето и душата”.

За да дойде другото, по-дълбоко осъзнаване, че тя – Свободата – е по-скоро състояние на духа, отколкото социален феномен.

А отвъд Свободата е изкуството да живеем в свобода – като нация, като общество, като личности.

Балчо Балчев

Нека историческите дати да се осмислят все п о-задълбочено Но как да стане това?

първо борбата е започнала с перо?
сигурни ли сте?
аз не съм, защото първите прояви на въоръжена съпротива срещу османците са били далеч преди перото...
а за робството
не знам за колко робства говорите, но даже едно, което назовавате 500 годишното е достатъчно за да претопи един народ, ако естествено същестува робство.