Едно интервю на Теодора Куцарова за obshtestvo.net
Какво става с обединението на земеделците и има ли поддръжка от младите хора?
В цялата организация в страната текат усилени преговори между хората, които до сега са били част от различни политически организации, но които искат единен БЗНС. След голям разпад пред 1997г. нещата в Земеделския съюз не вървят добре. Не само че има отлив, но се случва така и че голяма част от нашите членове и симпатизанти отиват в други политически организации, които са по-актуални за момента. По този начин не само съюзът отслабва, но и се губи вярата на земеделците в силата на обединените ни организации.
Има ли пропаст между стари и млади земеделци?
Това е т.нар. въпрос за вождизма – хората които са с по-нови идеи и не са обременени от миналото, няма какво да разделят между си. При по-възрастните има една пропаст, която е резултат от болката и нараняването, което се е случвало през годините - между тези, които са били Обовите земеделци и другите, които са останали чисти, между тези, които са подписвали декларациите на БСП, казионните земеделци, и тези, които цял живот са били преследвани. Напълно възможно е това противопоставяне да продължи в годините, но времето е единственият фактор, който в момента помага то да бъде преодоляно. Освен това мислите, които са в главите на по-младите в редовете на земеделския съюз са насочени към това как да се подобри положението в България и хората да живеят по-добре. Не трябва да забравяме, че никога до сега Земеделският съюз не е абдикирал от основната си цел да помага на тези, които изкарват хляба си честно.
Като обща картина какво става с БЗНС?
Преди седмица се проведе заседание на Управителният съвет на БЗНС-НС с лидер г-жа Мозер. На него беше приет много важен документ, който полага основите на сдружаванете между всички земеделски организации, които са в център-дясното пространство. За нас е важно да нямаме никакви допирни точки с политиката, която има БСП. Бих добавил може би и ДПС, защото там, макар и като конюнктура, хората не работят за политиката, която трябва да се води в България, а работят за една външна политика. Другото нещо, което е изненадващо е, че вече има толкова много организации, които са националистически. Защо те „не вдигнаха нещата във въздуха”, след като управляващите приеха възможността отново да идват да гласуват едни хора, които никога повече няма да живеят в нашата страна, хора които имат обикновен статут на турски граждани и единствено за тях се прави реверанс да имат двойно гражданство в република Турция. Точно тогава хората трябваше да излязат по улиците. Срещу това се борят и ще се борят обединените земеделци от тук нататък.
Какво ще правите на местните избори? Каква ще е тактиката Ви по места и конкретно в София?
Основната борба на всички земеделски организации в момента е сдружаване, сдружаване по места, сдружаване в съзнанието и в сърцата на хората. Обещахме на 9 юни в паметта на нашите земеделски икони, които са били водили съюза преди нас и в името на нашите деца и внуци, да превъзмогнем всичко това, което ни е разделяло – не само нашите лидери, но и обикновените земеделци – тези които живеят къща до къща и двор до двор. Само така ще може в един прекрасен ден, който, надявам се, ще е съвсем скоро, да тръгнем заедно по една обща писта и да се борим за неща, в които вярваме. Ако това не се случи сега, то ще се случи съвсем скоро, защото има надежда не само в големите градове, а и в малките населени места. Да не кажа голяма дума, но смятам, че на местните избори, БЗНС ще излезе с подкрепата на голяма част от земеделските организации. И ако се окаже, че ръководствата на някои земеделски организации не искат да подкрепят сдружаването, то съм сигурен, че обикновените хора ще го подкрепят. Защото, всъщност не ръководителите, а хората са тези, които имат право да са част от организацията.
Стефан Личев напусна Мозер, направи ЗНС, съдът призна и него. Сега земеделците на Мозер легитимни ли са или не? Какво предстои там – по голямо разцепление, обединение ли?
Това е болната тема за земеделците като цяло. Оказа се, че г-жа Мозер позволи на хора, които на времето бяха силно лансирани от нея, а в един момент да се обърнат срещу нея и организацията. Видяхме, че когато тя иска обединение, а част от ръководството не иска, се стига до разцепление. А що се отнася до Стефан Личев то в момента той и хората около него са подходящи за днешния политически пазар. Нека си спомним, че те бяха първите, които скочиха да преговарят за евентуално съставяне на правителство с квотата на социалистическата партия, а и на ДПС. Това са хора, които са икономически солидно подковани и на практика имат материално какво да загубят. Друг е въпросът, че нямам какво да коментирам относно тяхната политика, защото те просто не правят политика. Те единствено се интересуват къде да се прикрепят и какви възможности да използват. Това е нещо, което всеки човек приема в сърцето си – дали да има морал и един ден да каже, че е почтен или да има материал и един ден да каже, че нищо не го интересува. Не искам да ви давам примери от сорта на Яни Янев и други такива, които намериха поприще другаде и забравиха за земеделската идея. Пак ще повторя – единствено земеделецът никога не е предал държавата си. Винаги е бил тук – независимо от това дали сме във война, дали в робство или в просперитет. Но пък от друга страна, не мога да кажа, че всичко това което се случва в момента не е режисиран сценарий. Дори много добре е режисиран. Не е възможно хората да повярват, че най-после земеделците могат да се обединят, просто защото земеделците всъщност го правят и винаги са го правили. И нали смятате, за “някои хора” уравнението не се получава. Те нямат интерес от по- силен земеделски съюз, факторът, който ще играе важна роля не само на политическия, а и на икономическия пазар. Не забравяйте, че единствените хора, които обърнаха внимание на кризите, които връхлитат държавата, всъщност са земеделците. Износът на зърно, сетне играта с резерва, сега се получават пък много интересни аномалии от страна на времето. Господ няма да ни забрави и нас, не за друго, а защото той си събира вересиите от време на време. Това, че има суша и наводнения, не е случайно. Тази голяма сеч, която се прави от едно известно време, царските имоти, сетне опустяването на горите, рибарниците - всичко това неминуемо ще ни се отрази. И то скоро - в близките две-три години докато това правителство е на власт, защото, повярвайте ми – то ще бъде на власт. Сега в момента конюнктурата е такава, че устройва големите играчи. Може би само Бойко Борисов може да обърне друга страница в политиката…
А относно легитимността на земеделците на Мозер?
Може би нашата политическа организация е единствената в света, която в момента няма регистрация, но има организация и евродепутат. Юридически въпросът стои така. Има дело, даже не е едно, което се гледа в съда. Последното заседание е съвсем наскоро. И ако правната система в страната ни работи, съдебният състав ще излезе с решение, което да присъди регистрацията на организацията с лидер г-жа Анастасия Мозер. Но пък ако се случи обратното, нещо което съвсем не е изключено, в зависимост от това кой колко е имал възможността да подплати нещата, може да очакваме, че един ден надеждата ще бъдем ние – хората родени след 1973г., там някъде, но в близост, просто защото до тогава нещата се разглеждат от комисията по досиетата. Очаквам сериозен бум на изненади сега, когато бъдат разсекретени тези скрити рафтове, нещо с което се спекулира безкрайно много и за съжаление се отнема вниманието на хората. А в момента най-важното нещо е гражданинът на републиката да има желанието да отиде да си избере един кандидат мажоритарно, един човек, комуто да даде своето доверие и сетне да го преследва, ако той по някакъв начин не го оправдае. Нещо, което в днешни дни не се случва, просто защото се гласува за листи, за квоти, а не се гласува за хора. Ако тези хора със своите качества имат възможността да излязат пред обществото със своите идеи, идеали, възможности, тогава нещата в България ще станат много лесни. И тогава българите, които са напуснали родината си, с удоволствие биха се върнали в нея. Когато Господ е давал на времето земята на българите, накрая рекъл – „Давам ви късче от рая, защото не остана земя”, а дяволът отдолу написал – „Да бъде поробвана от чужди и от свои”. Това е положението в момента.
Кои са идентичните десни в София?
В момента дясното политическо пространство се бори да надмогне личния и конюнктурния интерес. Хората, които са с клиентелстки възможности почват да си проличават. Самото появяване на политическата сцена на такива атрактивни спортни личности като Константин Папазов е доказателство за това, че сме до такава степен веселяци, че даже сме и циркаджии. За мен лично една истинска надпревара за кметското място в София би представлявал следният формат: Силният кандидат на ГЕРБ определено е сегашния градоначалник Бойко Борисов, НДСВ може да номинира Милен Велчев, защото той вече има опит в тези борби, а освен това има достатъчно пари - да заповяда и той. А съответно десният кандидат може съвсем спокойно да бъде в лицето на провалилият се в последните години премиер Иван Костов. Нека той да покаже, че има силата и възможностите да направи нещо за последно за България, защото ако не го направи, определено най-добре ще е да се прибира при теменужките. От лявата страна с подкрепата на ДПС или без нея, може да се помисли за две силни кандидатури с подчертани мажоритарни възможности - Костадин Паскалев и евентуално някой друг, който е достатъчно известен на червените забрадки. Може да се замислят, разбира се, и бившия областен управител от ДПС Росен Владимиров – и той да излезе на сцената. И СДС могат да номинират някой, като спрягания напоследък Иван Нейков. И Владимир Кисьов може да излезе да се пробва. Слави Бинев също може да участва в надпреварата за София. Нека да излезе цялата тежка артилерия, да заповядат на сцената за кметството в града. Но на тези хора ще им се наложи да обясняват защо в Младост 4 хората се тъпчат по автобусите и маршрутките като сардини, защо толкова се забавиха нещата с рециклирането на боклуците в столицата. Мераклиите за кметският престол ще трябва да предложат управленска програма, а не само празни приказки. да чуем какво ще се прави и след 10, 20 години, а не за два мандата. Защото политиците в България живеят за по два мандата. Изкарват един мандат и ако ги изберат и за втори - нещата се случват чудесно, а после отиват да си харчат парите. Няма да цитирам имена – не са едно и две.
Как ще коментирате факта, че Петя Ставрева е евродепутат от листата на ГЕРБ, а иначе е член на БЗНС?
Тук мога да подходя чисто емоционално от една страна, а от друга – съвсем прагматично. Борбата за това Петя Ставрева да стане европейски депутат и земеделците въпреки всичко да имат идентичен човек, който никога не би предал земеделските идеи, беше много тежка. Самите преговори бяха от една страна напрегнати, от друга - комични в някои моменти. Но въпреки всичко земеделката Петя Ставрева стана евродепутат . Въпреки всички трудности и напрегнати моменти тя издържа, защото е мъжко момиче. Тя е и ще бъде част от политиката на земеделците. Бих стиснал ръката на Бойко Борисов за това, че той не извади от листата Петя Ставрева тогава, когато Върховният съд даде ход на делото и БЗНС – НС стана ЗНС с председател Стефан Личев.
Как оценявате тройната коалиция и удачна ли ще бъде обща кандидатура на тройната коалиция за София?
Откровено казано – управляващите нямат никакви шансове. За всички е пределно ясно, че има няколко сигурни кандидатури и те са на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, на кмета на Кърджали и на кмета на Разград, независимо от това какви са техните имена. Това са трите сигурни неща в България. И който мисли по друг начин, той жестоко се заблуждава. Това е положението.
Имате ли предложение за специална политика за избягване на загубите в земеделието при повтаряне на климатичните условия от тази година?
Първо трябва да се обърне внимание на това каква е политиката, която ще могат да направят тези, които в момента управляват. Никой от нас по никакъв начин повече няма да дава интелектуалния си труд на хаос. И понеже в България вече не остана какво друга да се краде, се краде от труд – физически и интелектуален. На практика голяма част от българските граждани сякаш спят и не реагират на нещата, които се случват около тях. Те са приспани и от кредитите, които бяха раздадени. И се получава така, че нашите сънародници са като крепостни селяни - те стават все по-зависими от финансовата политика, която провежда държавата. А у нас спекулата процъфтява. Цените ще продължават да се качват, защото нашите производители са притиснати от конюнктурата. И вместо ние да произвеждаме, ще продължим да внасяме гумени домати, краставици, чушки, праскови, ябълки от чужбина. Защото всеки човек може да се лиши от културно мероприятие, от почивка, но не може да си позволи да лиши детето си от храна. И когато говорим за бъдещето на страната ни, трябва да погледнем далече напред и да видим кои са приоритети ни и да започнем националноотговорно да ги защитаваме.
Какви книги четете и имате ли любим автор?
Обичам детайлни книги, като тези на Артър Хейли – “Летище”, “Колела”, “Хотел”. Но за да не изчезва мистичната нотка ще дам за пример едно заглавие “Кръгът на Матарезе” на Робърт Лъдлъм, което до голяма степен е в унисон с италианската връзка от последните няколко дни.
