Петя Ставрева, евродепутат от групата на ЕНП-ЕД и представители на български аграрни браншови организации се срещнаха вчера с Жозе Мануел Суса Ува, директор на Програмата за селско развитие в Генерална дирекция "Земеделие"" на Европейската комисия. Повод за срещата беше писмо, адресирано от Националния млечен борд до Европейската комисия и до Петя Ставрева, в което ръководството на борда констатира нередности по подготовката на Програмата за развитие на селата и селските райони 2007-2013 в България.
На срещата от българска страна присъстваха Петя Ставрева, Геновева Бакърджиева от Националния млечен борд, Ивайло Тодоров от Асоциацията на българските земеделски производители и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села.
С активното посредничество на Петя Ставрева представителите на българските аграрни браншови организации се срещнаха и с евродепутатите от ЕНП-ЕД Алберт Дес (Германия) и Неил Париш (Великобритания). Неил Париш, председател на Комисията по земеделие в Европарламента, лично се ангажира съвместно с Петя Ставрева да подготвят и подадат до края на месец ноември поредица от официални писма и писмени въпроси към Европейската комисия, засягащи проблемни въпроси на българското земеделие.
Европейската комисия беше представена от Жозе Мануел Суса Ува, директор на Програмата за селско развитие в Генерална дирекция "Земеделие"" на Европейската комисия, отговарящ пряко за България, Аделина Дос Рейс, ръководител звено, и експертите Хелен Уилямс и Албена Танева от същата дирекция, както и Жерард Кейли, отговарящ за връзките с европарламента и с неправителствените организации.
"Нашите срещи с представителите на Еврокомисията днес не трябва да се възприемат като политическа атака към правителството, а като конструктивна и градивна критика, за да бъдем в помощ на развитието на агросектора в България и да се подобри ситуацията за нашите земеделски производители, преди да е станало прекалено късно", каза при закриването на срещата в Еврокомисията евродепутатът Петя Ставрева.
Геновева Бакърджиева изрази смущението си от факта, че според проекта на Програмата за развитие на селата и селските райони в България, единственият, който ще получава финансова подкрепа по мярка 143 - Консултантски услуги за земеделски производители, е Националната служба за съвети в земеделието, която е държавна агенция към Министерство на земеделието.
Жозе Мануел Суса Ува поясни, че мярка 143 е преходна и няма да бъде в сила след 2009 г. "Своеобразният временен държавен монопол в този случай е допустим, тъй като централизацията позволява по-бързото достигане на средствата до бенефициентите в началото, докато външните консултантски организации натрупат опит да вземат равностойно участие", каза още Суса Ува.
Бакърджиева сподели трудностите си в комуникацията с Министерството на земеделието :"За съжаление, водещите земеделски организации не бяха поканени да участват в работните групи, които изработиха процедурите и правилата по изпълнението на мерките по Програмата за селата и селските райони. Но за нас е изключително положителен знак, че една седмица след като изпратихте писмото си до Европейската комисия, Министерството на земеделието най-сетне ни покани да участваме в работните групи по подготовката на наредбите по Програмата. Значи има ефект от това, че се обърнахме към Брюксел и към Петя Ставрева като наш представител в Европарламента и това е правилния начин за действие", каза още Бакърджиева от Млечния борд.
На запитване на Борислав Борисов от Асоциацията на българските села защо около една десета от българските селски общини са изключени и няма да могат да участват с проекти по Програмата за развитие на селските райони, тъй като административно принадлежат към общини с над 30 000 жители, представителите на Европейската комисия отговориха, че е от компетенциите на всяка държава да даде своя дефиниция за селска зона. "България даде своята дефиниция за селска зона в началото на преговорите по Програмата и Европейската комисия се съобрази с нея. Таванът от 30 000 жители не идва от Брюксел, а от София", обясни Суса Ува.
На въпроса на Ивайло Тодоров от Асоциацията на българските земеделски производители защо Европейската комисия смята да намали максималния таван на субсидията за земеделски производител от 3 милиона, предвидени първоначално по Програмата за развитие на селата, на 1,5 милиона, представителите на Европейската комисия отговориха, че това се прави с цел да бъде избегнато концентрирането на средства в малцинство от производители и за да стигнат европейските субсидии до по-голям брой бенефициенти.
Петя Ставрева каза: "Аз съм изключително удовлетворена, че чрез моята покана представителите на тези ключови земеделски организации в България имаха възможност директно да поставят своите въпроси пред директора на Програмата за селско развитие в Европейската комисия и пред европейските депутати. Като евродепутат ще работя с всички сили, за да може този плодотворен обмен на информация между националното и европейското ниво да продължи и за в бъдеще".
