Георги Гайдаров е победителят в конкурса за есе „Аз (не) гласувам”, иницииран от евродепутата Петя Ставрева

 

Участието на младите хора в обществено-политическия живот и ролята им за развитието на демократичното общество в България бяха дискутирани на конференцията – „Младежко участие в гражданския и политическия процес”, която се проведе на 9 ноември 2007г. в Нов български университет (НБУ). Във форума участваха представители на младежки граждански и политически организации, на академичния и политическия живот и студенти с изявена обществена позиция.

Специални гости на младежкия симпозиум бяха зам.-председателят на Народното събрание и лидер на БЗНС-Народен съюз Анастасия Димитрова-Мозер и евродепутатът от групата на Европейската народна партия (ЕНП) Петя Ставрева. 

“Изправени сме пред ситуацията младото поколение да отвоюва обратно гражданския смисъл на някои от основните демократични права. Нужно е да се борим за свободата на словото, защото то не е собственост на олигархични кръгове. Нужно е да се борим за многопартийна система, защото пред изкушенията на властта резличните партии се превръщат в една.” С тези думи се обърна към участниците във форума евродепутатът Петя Ставрева. Тя изрази огорчението си от феномена “купуване на гласове”, белязал местни избори 2007 у нас. По думите й на местния вот забогатели неясно как хора са извършили сделка, купувайки гласовете на очевидно обеднели българи. Демократичното ни право на тези избори се оказа стока – ограбените срещу определена сума пари дадоха мандат на грабителите си. А те от своя страна със сигурност ще си върнат “инвестициите”, правейки тези хора още по-бедни, подчерта евродепутатът.

Оказва се, че 18 години след началото на демократичните промени у нас отново трябва да се борим за свободни избори, защото свободата не е в касата на предприятията, каза Петя Ставрева. Тя призова

 

младите хора да възстановят гражданския смисъл на демократичните ни права

Пред форума Ставрева обяви резултатът от конкурса за есе на тема „Аз (не) гласувам”, иницииран от нея и студенти от департамент

„Политически науки” към НБУ.

Сред десетките участници, представили свои есета, журито присъди първо място на Георги Гайдаров, завършил право в Софийския университет.

“Аз гласувам, за да посоча кой и как искам да ме управлява. Гласувам, за да упражня суверенното си право да избера на кого да поверя бъдещето си – моето и това на обществото. Гласувам, за да легитимирам управлението на онези, които са спечелили доверието ми и са ме убедили, че могат да упражняват моето право на управление от мое име и за моя сметка.

Гласувам, защото така създавам и укрепвам гражданското общество в България. Гласувам, защото така поемам отговорност пред себе си, пред обществото и пред поколенията за настоящето и за бъдещето на България.”, казва в своето есе авторът и заявява така позитивното си отношение към темата.

В противовес на тази позиция други участници в конкурса заявяват своята апатия и болка от това, че в техния град и в държавата не се случва нищо. Затворени в този омагьосан кръг, те избират да не упражнят правото си на глас и не отиват до урните. “В представените творби позитивното отношение към темата надделява над негативното”, каза членът на журито Славчо Гаврилов. Това по неговите думи е знак, че младите българи имат активна гражданска позиция и не са индеферентни към обществените процеси.

“Правото на глас е отвоювано след дълги обществени битки. Да гласуваш означава да си граждански активен и отговорен. Означава да проявяваш интерес кой и как ще те управлява”, обърна се към участниците във форума зам.-председателят на парламента Анастасия Мозер. 

 

Гласът на всеки един от нас е израз на нашата гражданска воля,

 

подчерта тя.

Лидерът на БЗНС-НС изрази възмущението си от пазаруването на гласове, придобило застрашителни размери на местните избори. Г-жа Мозер заяви категоричната си позиция, че купуването на гласове е порочно и в ущърб на демокрацията.

Да не гласуваш означава да оставиш съдбата си в ръцете на другите. Ангажираността в гражданското общество е императив на демокрацията, заявиха от своя страна студентите.

“Всеки политик трябва първо и преди всичко да бъде общественик”, заяви в експозето си Делян Капитанов от Университета за национално и световно стопанство. Той потърси отговор на въпроса – има ли и доколко младежко гражданско участие и как се стимулира то у нас. Едва 4 на сто от младите хора в България участват в сдружения, свързани с доброволчески или политически дейности, сочат данни от социологическо проучване. Голям процент – 81 на сто от младите, не вярват, че могат да повлияят върху обществените и политическите процеси в страната, посочи лекторът. В тази връзка Делянов подчерта, че

 

активните млади хора не са стока, която може да се внесе отвън

 

Затова е необходимо в тях да се инвестира от най-ранна възраст. 

Пътят на развитие на гражданското общество минава през пътя на развитие на младежкото общество, заявиха участниците в дискусията. От нас, от гражданската ни ангажираност, зависи бъдещето на обществето ни и нашето бъдеще, бяха единодушни студентите.

В дискусията надделя изводът, че в България още няма развито гражданско общество и инициативата за изграждането му е в ръцете на младите.

Според Орлин Георгиев, председател на младежката организация на ПД Социалдемократи, обаче младите хора са в летаргично състояние. Нищо добро не ни чака, ако не вземем нещата в свои ръце, каза той.  Георгиев е убеден, че младите могат реално да влияят на обществените процеси само ако се ангажират повече в обществено-политическия живот.

„От началото на промените досега българският народ е в очакване на политическия месия.” Тази теза  застъпи Христо Атанасов, магистър по международни отношения. Когато някой бъде припознат за месия, той получава огромен кредит на доверие. Но след това резултатът е един – разочарование. Като пример за това Атанасов посочи подкрепата, дадена преди години за Жорж Ганчев, а през 2001 г. и за Симеон Саксобургготски. Днес Жорж Генчев е извън политическата сцена, а НДСВ свива влиянието си. 

Във всички укрепнали общества младите са двигател на промяната, е мнението и на председателя на Асоциацията за развитие на гражданското общество Даниел Панчев. Той опрдели поколението, незасегнато от нормите на социализма като „новите млади”. То дава на обществото т. нар. нови млади политици, които обаче още не са заели своето място. Предхождат ги старите млади политици, т.е. тези, които преди 18 години са се появили на политическата сцена.

Според статистиката и България, и съседна Румъния са на опашката по участие на младите в различни организации. Според Доклад 2006 новият „мадежки дом” е кафенето. То е мястото, където

младите обсъждат проблемите си, протестират. Затворен в тази социална среда обаче протестът им остава анонимен, не придобива публичност, не стига до обществото. За да се промени това младите български граждани не трябва да се страхуват да изразяват своите граждански позиции. 

 

Не се изненадвам, че позитивното мислене преобладава в подадените есета.. Все пак тези, които са ги писали принципно се предполага, че имат активна гражданска позиция.. Тези, които мислят негативно просто не биха се занимавали, защото според тях "това е загуба на време".. А активността и информираността на младите зависи от вече навлезлите в тези дебри хора... Въпреки пропагандирането на призив, че младите хора трябва да бъдат информирани за ставащото на политическата сцена, въпреки твърденията, че всичко би могло да е лесно достъпно.. само на ограничен кръг от хора им се предоставя тази възможност. Съгласна съм, че трябва да има "сито", но.. Както и да е, който търси намира, а тези, които не ги интересува просто не бива да се оплакват толкова.