“Всичко е възможно, зависи кой е дежурен”. Асоциативният прочит на тази култова фраза от стар съветски филм е като портал във времето… Странен римейк, в който някой иска демокрацията да мирише на социализъм. Как иначе да си обясним твърдението на Ахмед Доган, че “купуването на гласове е европейска практика”. Този негов пореден опит да се изяви като роден политически “гуру” може да се превърне в бумеранг за вече европейска България.

Доказва го настояването на министъра по европейските въпроси на германската провинция Бавария за проверка на проведените у нас местни избори. „Не може парите на германските данъкоплатци да затъват в българското корупционно блато”, бе категоричният отговор на Маркус Зьодер.
Американският посланик Джон Баерли пък каза по БТВ, че връзките на политическите партии със сенчестия бизнес трябва да прекъснат.

Но у нас препоръките са едно, а изпълнението им съвсем друго нещо. Наглото пазаруване на гласове при последния вот е симптом за постатилитарна морална инфлация. При нея шумът на парите сменя аромата на кебапчета и поставя демократичните ни права на сергията. Това превръща България в страната на неограничените възможности, но с обратен знак.

Пред ЕС обаче изобщо не стои въпросът - кому е приоритет злополучната практика – на държавите от европейската общност, или на попестримата им България.

Казано иначе, скрихме капата на Европа.

Сега е ред на нашата...