Какво ни донесе първата европейска година? В материален план – възможности за пътуване на територията на цивилизованата част от нашия континент, директни контакти с евроинституциите, опознаване на чуждестранния опит. В духовен план – усещане за принадлежност към една развита култура, която отдавна е надхвърлила тесните рамки на националната държава и се развива върху една наистина либерална основа, която предполага разбирането за ценности да бъде максимално широко и всеки един отделен културен елемент да бъде схващан повече от гледна точка на достойнствата му и по-малко по отношение на недостатъците, които така или иначе съдържа. Всичко това обаче не отрича необходиомостта от действителното съществуване на национална политика. Именно нейна е отговорността европейските възможности да бъдат реалност за българското общество. И това никък не е трудно. Единственото, което правителството трябва да направи е да подготви и реализира управление в полза на публичния интерес. Настоящото правителство на България допусна инфлация в много големи проценти през втората половина на 2007 г. Всъщност за инфлация в този случай не можем да говорим – просто става дума за обикновена спекула. Ако това е инфлация то следва да има логично обяснение за нейната поява. Как обаче бихме могли да изработим такова, след като в началото на 2006 г. един долар се разменяше за 1.65 лв., а в края на 2007 г. той се разменя за 1.36 лв., уж инфлация, а стойността на лева се с покачила спрямо долара. Всичко това сочи, че управлението на тройната коалиция не се случва съобразно каквито и да било пазарни стандарти. Във факта, че реалната стойност на лева се е покачила, а неговата покупателна стойност е спаднала е първия същностен аргумент в полза на тезата, че е на лице не инфлация, а спекула. Спекулата обаче няма как да се случи без съдействието на правителството. Това съдействие може да стане чрез действие или бездействие, но винаги в разрез с публичния интерес. Особено силно спекулата засегна хранителните продукти, тези от първа необходимост – хляб, млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци. Всички тези продукти имат селско-стопански произход, но повишаването на техните цени донесе ли повече печалби на земеделци и животновъди? Не. Селско-стопанските производители също попадат под ударите на спекулата. Цените на необходимите за тяхната работа материали са формирани на спекулативна основа, а печалбите от дейността им, както вече стана дума, не са променени. Правителството им отказва субсидии, което означава, че желае да ги остави в това положение, да ги остави задушени в лапите на спекулата. Ето го вторият същностен аргумент за това, че става дума не за инфлация, а за спекула. Ако правителството подпомогне селско-стопанските производители това ще повиши конкуренцията на пазара на хранителни стоки, по-този начин възможностите за спекула ще бъдат силно ограничени и в крайна сметка – премахнати. За да бъде напраено това от правителството дори не са необходими мерки, които представляват непазарни действия в пазарна среда, а подпомагане и то частично на един отрасъл от националната икономика, който има базово значение за съществуването на истински национален пазар. Защо настоящото българско правителство отказва да работи в полза на пазара? Защото е доминирано от БСП?! Би било твърде стериотипно да се задоволим с подобен отговор, оставяме на страна това, че той не би могъл и да бъде до край верен. Спекулата създава възможност за концентриране на големи финансови ресурси в ръцете на отделни стопански субекти. А от друга страна правителството запазва възможността си за контрол върху такива субекти, защото ако то иска с един замах може да спре спекулата, респективно и приходите за спекулантите. Как ли пък спекулантите се отплащат на правителството за тази така угодно създадена възможност? Който желае нека приеме този въпрос за реторичен, който желае нека се задълбочи в проблематиката и сам потърси отговора. А сега – третият същностен аргумент, че става дума не за инфлация, а за спекула. Освен хранителните продукти няма други стоки и услуги с драстично повишени цени през втората половина на 2007 г., нещо повече - цените на стоките и услугите, които са свързани с високите технологии се понижават и те не са единствени. Ако левът действително се обезценява защо това не рефлектира върху всички стоки и услуги, а само върху отделни такива, най-вече хранителните?! И като прибавим това, че телевизорите, хладилниците, компютрите (т.нар. продуктова такса и нейното повишаване също показва, че правителството не си пада много по пазарния подход) са предимно внос от чужбина, видите ли вземе да се окаже, че левът има по-висока стойност в чужбина отколкото в България. Да вземе това наистина да се случи правителството на тройната коалиция ще остане не в българската, а в световната история и то завинаги. Селско-стопанските производители обаче така и не получават обещаното, от Нихат Кабил още в средата на годината (2007 г.), подпомагане. Ако го бяха получили спекулата щеше да бъде задушена в зародиш. Правителството е политически орган, но за да бъде наистина такъв му е необходима политическа воля. А понастоящем в него се борят много и различни воли и ... европейските възможности остават далеч за българското общество. ЕС е организация за хората, първата еврогодина на България обаче бе не за хората, а само за правителството. Цялостното ни членство в ЕС ще стане факт едва, когато ЕС наистина стане организация за хората на България, каквато е за народите на останалите страни-членки.