Как започват политическите биографии на Г. Първанов и Ив. Костов или по-точно публичните части от тях? До избирането му за лидер на БСП през 1997 г. Първанов е просто редови депутат от левицата. След този избор се превръща в основна фигура в лявото пространство. Той успява да подчини самата социалистическа партия и нейната парламентарна група на едни и същи принципи. Или с други думи той постига едно обединяване между партийната власт и парламентарната власт, толкова доколкото БСП разполага с такава като опозиционен субект във времето на избора на Първанов за лидер. Би могло да се изработи хипотезата, че именно тази промяна извади БСП от тежката криза след управлението на Виденов, по същество това беше централизиране на БСП. При криза централизирането е изпитан подход за излизането от нея. Или с други думи Първанов не е направил нищо нестандартно, просто е приложил изпитан механизъм. Чрез централизирането може да бъде постигнат определен ефект що се отнася до интерес като основно понятие в политиката. Чрез централизиране интересът може да бъде регулиран, т.е. в периода 1994 – 1997 г. партийният интерес в БСП бе заменен с един групов интерес, този на хората около Виденов. Кризата в БСП се случи в резултат на противопоставяне на партийния интерес и интереса на ръководството на партията, който по своя характер е групов.
До 1997 г. Костов е народен представител и за кратко министър в началото на демократичните промени. В качеството си на лидер на СДС, след сполучливо представяне на парламентарните избори през 1997 г., става премиер. Неговата политическа дейност се случва в условията на остро изразена и обхватна криза. Костов също не изневерава на изпитаната технология в такива случаи, а именно централизацията. Всичката власт , която СДС получава през и след 1997 г. беше поставяна в зависимост от един единствен център. В съдържателен аспект може да се отбележи, че в тази власт имаше и партийна, и законодателна, и изпълнителна, и местна.
Това сравнение обаче независимо от приликите, които се забелязват, се характеризира най-вече с разликите, които самото то посочва. Централизацията на Първанов, като изпитана технология за преодоляване на кризистни ситуации, се ограничава до възстановяването на партийния интерес като групов такъв. Централизацията на Костов, в същия смисъл, има други измерения и тяхната ориентация определено е национална, т.е. това е ориентация към публичния интерес, този заради който съществуват обществата и държавите. Всичко това показва, че еднакви политически технологии като се поставят в различен политически контекст придобиват различни измерения. Политическите технологии не определят преследваните цели. Целите биват определяни от наличната власт и от моделите за нейното реализиране. Самите технологии не могат да бъдат делени на леви и десни, те просто няма как да надскочат предназначението си, което е техническо обезпечаване на формираната политика и нейното осъществяване. Централизацията в ляв контекст осигурява груповия интерес, централизацията в десен контекст би могла да подпомогне публичния интерес. Това означава, че дясната политика е по-гъвкава и тя по-добре може да възприеме рутинния политически инструментариум. А това от своя страна ще рече, че дясното има още едно съществено предимство пред лявото – при криза на политиката и институциите то в по-малка степен би могло да се огъне под натиска на политическите технологии, което означава, че кризата макар и може би трудно, но ще бъде преодоляна. Поддаването на натиск от страна на политическите технологии обаче означава задълбочаване на кризата, защото при липсата на политика на нейно място се явяват други форми, които я заместват – търговия, лобизъм, корупция и пр. и пр. и те започват да управляват технологически политическия процес. Т.е. политическият процес остава без политическо управление, а именно от това има нужда той, за да бъде преодоляна каквато и да било криза, която касае публичния интерес.
Евгени Кръстев - политолог
