До редовните избори за народно депутатско войнство остава малко повече от година. Отсега обаче парламентарни и извънпарламентарни партии правят планове за участие в следващото управление на страната.
Общият знаменател за всички тях е евентуална следизборна коалиция с ГЕРБ. От там пък нееднократно заявиха, че ако имат мнозинство ще поемат отговорността за управлението и сами ще съставят правителство.
И двата случая приличат на „сметка без кръчмар”. Причината е, че никой не може да бъде сигурен каква ще е последната дума на суверена. Не е ясно ще може ли ГЕРБ да постигне абсолютно парламентарно мнозинство. За останалите политически сили прогнозните резултати също тънат в мъглата на приблизителното...
В средата на март духовете разбуни изследване на агенция „Барометър инфо” (определена от политици и социолози като нелегална). Според проучването й само 4 партии влизали в парламента, ако изборите са сега.
Резултатът е точен дотолкова, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще са парламентарно представени. Що се отнася до „Атака” новото при нея е, че сега няма да бъде голямата изненада. След като се появи с гръм и трясък на политическата сцена през 2005 г. и после преброи подръжниците си на изборите за президент, сега крайно националистическата формация ще претендира за запазено място в следващия парламент.
Или, „Атака” е на път да се превърне във втората политическа сила, след ДПС, която не сънува кошмари преди вот. Друг въпрос е как Сидеров ще подбира кандидат избраниците, та после групата му да не се свива до критичния минимум. Нещо, което не може да се каже за движението на Доган. Там участието във властта втори мандат и строгата партийна дисциплина предотвратяват роенето.
Не така стоят нещата обаче при НДСВ. Жълтата партия не можа да консумира уроците си от 39-ия парламент, когато от редиците й се пръкна формацията „Новото време”. В средата на настоящия мандат след вътрешни трусове жълтите пак се разцепиха. Сега се очаква хората от групата на Българска нова демокрация да учредят и партия.
Така след година НДСВ ще се състезава за място под слънцето с част от себе си. И ако сега жълтите са и в парламента, и във властта, то през 2009 г. могат да останат под чертата. Както сигурно ще се случи и с двете им „отломки”.
Социалистите пък вероятно ще се наредят на второ място по гласове и депутатски места. Така беше и с управлявалите до изборите през 2001 г. - ОДС и през 2005 г. - НДСВ.
Най-неясно остава положението вдясно. СДС и ДСБ - двете лица на старата десница, имат единствено общо историческо минало. Другото общо по между им е членството в Европейската народна партия (ЕНП). И толкова. Настоящият им политически им диалог продължава да е незавършен и неясен. Още по-трудно е да се предвиди как ще се развие той в бъдеще.
Доскоро разделителната линия във вътрешнополитически план между двете десни формации беше партньорството с ГЕРБ. Кметската партия е недолюбвана от лидера на ДСБ Иван Костов и предпочитана от сините. Според председателя им Пламен Юруков следизборната коалиция с ГЕРБ, а оттам и участието в управлението на страната, е реална перспектива.
Преди време сходно мнение заяви и ДСБ-депутатът и лидер на софийската организация на тъмносините ген. Атанас Атанасов. Според десни депутати от едно по-сериозно затопляне на отношинияата между ГЕРБ и ДСБ зависи в голяма степен и дясното обединение.
Дори и това да се случи, пред всички център-десни сили остава предизвикателството да въдворят мир между себе си и да се научат на партньорство. Първо на родния политически терен, а за партиите-членки на ЕНП и като част от европейската десница. В противен случай присъствието на център-десните в следващия парламент може да се окаже най-хилавото от 20 години насам. Подобен резултат пък ще е само в услуга на ДПС, чийто лидер отново ще влезе в ролята на балансьор при формирането на правителство. Тогава, ако не постигне парламентарно мнозинство, Бойко Борисов ще трябва да избира между БСП, ДПС и „Атака”. И неминуемо ще се озове в капана на Доган.
Подобна политическа конфигурация в бъдещия парламент е нежелателна.
Стигне ли се до нея, една от причините ще е разцеплението в център-дясно, започнало от СДС в миналото Народно събрание. За да последват не едно и две разцепления.
Тази печална съдба не подмина и земеделския съюз. Различното тук е, че тези, които работиха за разделението сега със същия ентусиазъм зоват за единство. То обаче не се получава от механичен сбор на една или две абревиатури, нито ще доведе до хомогенност на членската маса. Причината е, че не само земеделците, а българският избирател като цяло, отдавна престана да гласува механично, подчинявайки вота си на една или друга политическа марка. Преди да отидат до урните хората искат освен обещания и ясни аргументи, че те ще бъдат реализирани. Не хващат декиш безкрайните срещите на политици, след които винаги става ясно, че на общото решение все нещо не му достига... Нещо, което център-десните нееднократно правиха. И резултатът беше показателен: загуба - и на изборите за президент, и два поредни пъти за градоначалник на столицата.
В този смисъл парламентарни избори’ 2009 дават шанс на десноцентристките формации да поправят грешките си. За да постигнат резултат, който ще ги върне в действената политика обаче, те първо трябва да намерят верните отговори на трудните въпроси. И да спрат да се страхуват от това да бъдат заедно.
А всички – леви, център и десни, бъдещи депутати пък с еднаква сила трябва да помнят, че са избрани, а не назначени. В противен случай девалвацията на политическите ценности у нас ще продължава да расте.
Татяна АТАНАСОВА
