Добър 4.30 – такава е средната оценка от зрелостният изпит по български език и литература. Оценка, която отразява уравненото ниво на /не/образованост у нас. Четворката на златната среда, ако не ставаше дума за грамотност, обаче. В случая тя е по-скоро белег на едно обидно ниво и изобщо не ни доближава до поостарялата представа за високото качество на образованост на българчетата.
Фактът, че най-високи са оценките по чужди езици и, че повече от половината зрелостници изобщо не са писали самостоятелен текст върху темата за Шибил показва, че родното образование се оттласква от възрожденско-патриотичната ни представа за него и се ориентира прагматично. В това не би имало нищо лошо, ако образованието не беше сложен и многопластов процес. В света на глобалните технологии е хубаво е да владееш чужди езици, но ако не си чел Йовков, рискуваш да се превърнеш в един от безименните в Мрежата, който, вместо собствена идентичност притежава неясен nickname.
Мнозина до последно се надяваха, че матурите ще се отложат и тази година. След дебати и скандали, проточили се в мандата на повече от 3 правителства, зрелостните изпити все пак се проведоха. След първоначалната еуфория, че са фасулски, дойде ред и на студения душ. Първите проверени работи показаха това, което е всеизвестно за всички – българската образователна система по-скоро толерира т. нар. зубрачество и по-малко обръща внимание на развиването на мисленето и въображението.
Равносметката от всички изпити е, че битува поразителна неграмотност сред децата, която е разделена на регионален принцип. Оказа се, че децата масово са преписвали един от друг, тъй като отговорите и грешките на много въпроси са еднотипни. Самите ученици разказват за това във форумите в Интернет.
Едно е ясно - оттук нататък зрелостни изпити ще има. Истинската полза от матурите ще бъде осъзната, когато (ако) те заменят кандидатстудентските изпити. Тогава ще намалее и яростната съпротива на учениците срещу тях. За това обаче са необходими добра организация, обективно оценяване по ясни критерии, безпристрастност на квесторите и железни гаранции, че няма изтичане на информация. Остава Министерството на образованието да направи много сериозен анализ на резултатите от тестовете, на въпросите и на грешките при организацията.
Би било хубаво ако резултатите от матурите наистина се превърнат в дебат за образованието у нас. За всички е ясно, че той е безнадеждно закъснял, но по-добре да се отключи говоренето, вместо на негово място и догодина да се настани обидната уравниловка на „добрата” четворка.
Резултати от Матури 2008
На матурата по български език и литература са се явили 72 531 зрелостници, а средната оценка е между 4.25 и 4.50. Средният брой точки на изпита е 57.14. Най-слаб е средният резултат на матурите по философия – 40.32 точки и история и цивилизация – 42.12. Най-доброто представяне е на зрелостния изпит по френски език – 86.68. На матурата по математика средният резултат е 66.31 точки, на тази по биология – 56.84 точки. На матурата по география средният брой събрани точки е 46.45 точки, по химия – 50.49, а по физика – 42.97 точки. Двойки са получили 2721 деца или 3.8% от явилите се. Пълните шестици са 891, а с получилите между 5.50 и 5.99 са близо 13 000 или 17%. Четворките на матурата по български език и литература са получили 24 360 зрелостници, а петици – 20 625.
Анета БОЖИДАРОВА
23.06.2008 14:55
