Изказване на Петя Ставрева по време на публичният дебат в Европарламента за тоталитарните режими и отварянето на досиетата на тайните служби
Почти две години след присъедняването на България към ЕС тук в една от най-важните институции на Обединена Европа - Парламентът, дискутираме темата за тоталитарните режими и извършените от тях престъпления.
В моята страна - България репесивната машина на Държавна сигурност беляза много човешки съдби. На много бългаски граждани е отнета възможността да учат, да работят, били са изселвани, изтезававани в затвори и лагери. Немалко хора се водят безследно изчезнали, но всъщност са намери смърта си, защото не са преклонили глава, защото са искали да бъдат свободни.
За съжаление близо двайсет след промените в България, в страната ни все още не се е състоял откровеният разговор за близкото минало, които изисква да се говори открито за тоталитарния режим в България и престъпленията срещу собствените му граждани.
Като представител на Земеделският съюз, организацията която изпита на гърба си репресивният апарат на Държавна сигурност, приветствам тази конференция и се надявам тя да бъде последвана от такава и в България, за да може започналият дебат да продължи и обхване повече хора и институции.
Изживяното по лагерите и затворите от предишните поколения българи не бива да се прикрива и омаловажава. Защото забравянето на тоталитарно минало може да се превърне в сериозна пречка за европейското бъдеще, особено ако така се създава удобно прикритие за компромати, изнудване и шантаж.
От българското общество и политическа класа зависи, дали ще позволим тази част от миналото ни да бъде все така тайна, мрачна и митологизирана.
Без провеждането на открит и честен дебат за тоталитарния режим и тайните служби и осъждането им, няма как да бъдем честни и отговорни към бъдещите поколения и бъдещето на Европа.
Няма и не може да има две различни ценностни системи за нашето общество. Една за вътрешна употреба и една за пред ЕС. Тук е нашата отговорност като политици, да направим всичко възможно младите хора, идващите поколения да не растат в неведение за близкото си минало. Те трябва да могат открито и обективно да го дискутират и да направят сами изводите си за него.