Един бегъл поглед в интернет-форумите по повод последното издание на Големия брат, с претенцията да е VIP, води до недвусмислена констатация: омерзението е пълно. Коментарът доколко персоните в шоуто са VIP изобщо не е интересен. Омерзението идва по-скоро от факта, че една телевизионна продукция има претенцията да закичи един доказано комерсиален формат с благородна кауза. Което си е чиста проба гавра.

Тя достигна своя връх тази седмица, когато нарочна делегация брадъри изпроси от българските народни представители....обещание от 10% от всяка депутатска заплата. Че даже и диспут се завъртя за ДДС-то върху sms-ите за благотворителност.  

Уважаеми VIP-играчи и VIP-народни избраници, истинската благотворителност не кряска от телевизионния екран. Не се тъпче с бира и отбрани блюда и не кара луксозни лимузини. Не получава хонорар за VIP-участие, близък до събраната до момента сума за бедните дечица. При истинската благотворителност лявата ръка не знае какво прави дясната.

Апропо, просълзяващата реплика „Аз обичам Живко и ми е мъчно, че той е болен” прави омерзението още по-тежко. Бедни ми, бедни Живко, защо се роди в България?