Снимка: Архив Българските фермери и хората от селските региони трябва да получат допълнителна подкрепа в трудния момент, в който се намираме

Според Петя Ставрева*, евродепутатите ни в Брюксел трябва да имат единна позиция за защита на интересите на фермерите, за да могат да издействат по-високи субсидии

Венци Михайлов | 2009-10-07 13:40:00 Какви са рисковете пред аграрния сектор? Преди две седмици земеделският министър Мирослав Найденов предупреди, че България няма да може да се изхрани, ако затвори границите, за да се предпази от свинския грип?
Това е една тревожна тенденция. Но за съжаление хората, които бяха на ключови постове в министерството на земеделието и на ръководни места не се погрижиха за производителите. Затова днес имаме този много сериозен проблем.
Ние трябва да подпомагаме нашите фермери и в трудни моменти като този на икономическа криза. 
Държавата трябва да бъде един добър гръб, за да предпази фермерите от фалит. Да можем да преодолеем тази опасна тенденция, правителството трябва да провежда умела политика на осигуряване на европейска и национална помощ. Само това е начинът за справяне с изоставането ни в аграрния сектор и нашите фермери да имат европейски доходи и възможности за реализация на продукцията си на пазарите на Общността.
ЕС подготвя реформа в млечния сектор, така и в тютюнопроизводството. Това няма ли да удари нашите производители? Европейските фермери вече протестират срещу планираните промени.

Аз още като евродепутат в комисията по земеделието се включих доста активно в дискусията за млечните квоти. Още тогава поставих въпроса какво ще правим след като квотите ги няма, защото фермерите са свикнали с тяхното прилагане. Това, което приехме в Брюксел и го прилагат всички страни, включително и България, е това да стане през 2015 г.
Важно е обаче дотогава нашите фермери да получат държавната подкрепа за един плавен преход, който може да се осъществи, като се намерят средства за модернизация на фермите и  пари за субсидии за качествено мляко. Като евродепутат работих върху доклад, предвиждащ допълнително прехвърляне на средства за селата и селските региони.
Специално за България има възможност да получим между 30 и 50 млн. евро. Тези пари могат да бъдат използвани за преструктуриране на млечния сектор у нас и за подкрепа на производителите.
Важно е обаче да се знае, че отпускането на тези пари е свързано с определени срокове, които бяха забавени от предишното правителство. Относно орязването на субсидиите за тютюнопроизводството това е следствие на общата селскостопанска политика. Ако преди години се насърчаваше този бранш, то вече говорим за свиване или спиране на субсидиите в дългосрочен аспект. Това е свързано и с подетата борба с раковите заболявания, които причинява тютюнопушеното. Друг е въпросът за националната политика и как България ще подкрепя тютюнопроизводството.
Имаме възможност да договорим държавна помощ с Европейската комисия, но това е обвързано със срокове. Има една инициатива на министерство на земеделието да иска от Брюксел одобрение на 15 държавни помощи. Разбрах, че една от тях е и тази за производителите на тютюн. Тук вече е въпрос на умело лобиране, за да получим подкрепа за исканията си.   Но фермерите вече ясно посочиха, че са готови на протести заради ниските изкупни цени.   Производителите на грозде, а преди тях и животновъдите заявиха, че ще стачкуват, защото те не получат субсидията, която им е обещана. За да не  се стига до стачки, които са следствие от поети ангажименти и неизпълнени обещания, държавната политика в земеделието трябва да бъде последователна. Вярно е, че не можем да искаме невъзможни неща, защото в бюджета няма достатъчно средства, но в същото време земеделието е приоритетен отрасъл на икономиката ни. Българските фермери и хората от селските региони трябва да получат допълнителна подкрепа в трудния момент, в който се намираме. В противен случай огромна част от тях ще бъдат изправени пред фалити и модерното земеделие може да остане мираж.   Не трябва ли депутатите ни в Европейския парламент да имат единна позиция поне за селското ни стопанство?
Смятам, че трябва да мине известно време от работата на парламента. За мен винаги е било важно и водещо по време на мандата ми в Брюксел фактът, че аз представлявам България. Българските евродепутати трябва да надрастнат и забравят партийните си пристрастия, защото те представляват нашата родина в една от най-важните институции на ЕС. Договарянето на по-висока финансова подкрепа за България зависи от способността да се намери общ език между всички наши представители, било в Европейския парламент, Комисията и Съвета.  
Как оценявате първите стъпки на новото правителство в земеделието?   Екипът на новия министър Мирослав Найденов се захвана да изпълнява поетите още преди изборите ангажименти към фермерите. Трябва да се отбележи, че това са необходими реформи в подкрепа на развитието на агросектора. Искрено се надявам тези ангажименти да бъдат спазени.
Първите стъпки са в правилната посока и ако те продължат ще покажат на партньорите ни от Брюксел, че България може да изпълнява поетите ангажименти. Реалният ефект от тях може да се очаква в увеличаване на финансирането.
Необходима е промяна в насоката на развитие на агросектора. Отблокираните средства по САПАРД е много трудно да се усвоят до края на годината, а в същото време имаме много повече проекти по Програмата по развитие на селските региони, които могат да бъдат финансирани.
Оказа се, че имаме приети много повече проекти, отколкото са реалните възможности за тяхното финансиране. Това, което виждам като заявка от новото правителство, ме кара да вярвам, че нашето земеделие ще стане конкурентно способно на европейското, а нашите земеделци ще получат и по-високи доходи. Важното е да не се правят компромиси и да се води последователна политика, за да можем да изградим модерно земеделие.   Петя Ставрева е бивш евродепутат. Член е на Обединени земеделци на Анастасия Мозер