Балчо Балчев
Последните два злополучни закона на управляващите изправиха мислещите хора в обществото на нокти. Закона за подслушването и закона за митингите се оказаха в пълен противовес с правата на човека. Оправданието че чрез единия закон ще се овладее организираната престъпност, а чрез другия ще се внесе ред и възможност на институциите да работят спокойно, ни най-малко не задоволи активните представители на гражданското общество. Електронните форуми набъбнаха от гневни коментари. Престъпниците и “наглите” се ловят с ефикасни действия, а не с лош закон, който може да изкара и невинните виновни. Всеобщо е мнението, че организираната престъпност е “пробила” силовите структури на властта и корумпираните полицаи са част от играта. Вместо да се приема закон, който вменява вина към всички, вътрешното министерство трябва първо прочисти себе си и тогава да предявява претенции към обществото. От години почти няма значимо престъпление, в което да не са замесени бивши и настоящи служители на МВР. Оперативна информация постоянно изтича към престъпниците, а ефикасни мерки за сакциониране на полицейското съучастие и гаранции за преустановяване на подобна практика липсват. Системата страда от структурни, организационни и професионални дефицити, които не позволяват на правителството да изпълнява конституционните си задължения за осигуряване на обществения ред и националната сигурност. Липсваше и предвиденото в такива случаи широко обществено обсъждане.
Такова обсъждане не се проведе и за промените по другия закон за митингите. Предложените изменения и допълнения бяха приети на второ четене в пълно медийно затъмнение. Текстовете на тези изменея и допълнеия липсваха дори в сайта на Народното събрание. Промените в закона предвиждат удължаване на срока за уведомяване за протести от 2 на 3 дни и забрана за провеждане на протести пред сгради на изпълнителната и законодателната власт. В случай, че бъде обнародван в този вид, законът би довел до невъзможност за организиране на навременни протести и невъзможност за изразяване на гражданска позиция пред институциите, от които зависи взимането на управленски решения. Практиката показва, че в много случаи необходимостта да се изрази гражданска позиция е спешна и изискването за 3–дневно уведомяване няма да позволи това да се случи. Често в заседанията на парламентарни комисии или в пленарна зала в последния момент се включват нови точки от дневния ред по важни теми от обществен интерес, или пък насрочени вече за определена дата обсъждания изненадващо се изместват за много по-ранна дата. При удължения срок за уведомяване за граждански протест в много случаи гражданската реакция и заявяването на гражданска позиция ще станат невъзможни. От друга страна блокирането на улици, магистрали или гранични пунктове, както правят днес гръцките земеделци, също не е най-добрата възможна практика, но приемането на новия законопроект създава реална опасност подобни блокади да зачестят и в България.
ПП “Обединени земеделци” публикува в този брой критично становище, а синдикатите и някои неправителствени организации се обърнаха към президента с молба да наложи вето.
Реакцията на вносителите беше повече от неадекватна. Те се съгласиха, че в закона не са упоменати конкретни отстояния от правителствените сгради и заявиха, че е най-добре да се изготви един напълно нов закон.
Дотогава добрите хора ще се радват на лоши закони.
