Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2010 13:09 - България трябва да заяви пред Брюксел категорично: Ще отглеждаме екологично чисти продукти, без ГМО
Автор: zms Категория: Политика   
Прочетен: 4129 Коментари: 0 Гласове:
2




Когато става дума за защита на национални интереси, меко казано, е неуместно те да се оцветяват в партийни краски. Проблем от такъм мащаб е този за генно-модифицираните организми, продукти и храни. От няколко седмици общественото е силно чувствително по проблема и вече реагира с граждански протести. По тази нееднозначна и сложна тема потърсихме мнението на проф. д-р Христо Етрополски.   

Той е експерт на такова високо ниво, че през последните 20 години всички правителства търсят неговото мнение на професионалист, когато става дума за наука и за земеделие. С обичайната за Скорпиона прозорливост, проф. д-р Етрополски е типичен пример за съвременен учен, който следи световните тенденции и съотнася случващото се в България към процесите и реалностите в глобалния свят. 

Титлите и званията на професора са многобройни, но последното, което може да си помисли човек за него е, че той държи на тях. Сигурно не защото се придобиват лесно, а защото за мислещия и търсещ човек по-важен е резултатът от прилагането им. В областта на земеделието Христо Етрополски е доктор на науките, старши научен сътрудник. Професор е и по история на изкуствата. Завършил е физика, занимава се с продуктивност на посевите, почвознание. Чете лекции по физика на почвите и по агроекология в няколко университета у нас. Чете лекции по биопродуктивност и биоенергетика на екосистемите – у нас и в Америка. Като физик се занимава с реставрация на паметници на културата. Член на Съвета по високи технологии, на Асоциацията по мелиорации, на Управителния съвет на Агроуниверс и на Управителния съвет на Агроконсулт. Проф. д-р Етрополски е член на Експертния съвет на ПП „Обединени земеделци”.

 

Интервю на Анета БОЖИДАРОВА с проф. д-р Христо Етрополски

 

- Проф. Етрополски, напоследък се изговори и изписа много по проблема с генно-модифицираните организми. Какво трябва да знаят нашите земеделски производители за ГМО?

 

- Нашите земеделски производители не бива да купуват генно-модифицирани семена. Какво правят едни от най-популярните фирми – производители на пестициди и на ГМО. Продават ви генно-модифицираните семена евтино, сключват с вас договор за 5 години, но вие трябва да купувате всички хербициди от тях. Обичайно, царевицата не е толерантна към „Раундъп” – срещу плевели. Но ако тя е ГМО, на втората-третата година „Раундъп” вече не влияе на плевелите. За да се преборите с тях, започвате да използвате други химикали и така претоварвате екосистемата. И купувате от фирмите повече хербициди, отколкото бихте купували, ако не бяхте засели ГМО-царевица. Така най-просто казано стоят нещата.

В цял свят ГМО-продукцията е на по-ниска цена, но не защото производството и е по-евтино, а защото то се субсидира – но парите не отиват директно при производителя, а едва след пласирането на готовата продукция се отпускат субсидии. Такава е практиката в цял свят, но навсякъде се стига до положение на трудно изкупуване на ГМО-продукцията. Защото всичко, свързано с ГМО в науката все още е в графата „счита се”, а не е доказано по безспорен начин.

 

- Един от аргументите за либерализирането на режима на ГМО е по-високата продуктивност. Какво казва науката по този въпрос?

 

- Не е съвсем вярно, че чрез ГМО се увеличава продуктивността на посевите. Нито един посев, съдържащ ГМО не е дал категорично повишен добив. Вярно е, че когато няма плевели, би трябвало да се повиши добивът. Но след като сте напръскали с хербициди, вие постигате една система на излизане от нормалното състояние на растението и то в края на краищата дава по-малко добив. Милиони години в природата животните и растенията са се напасвали едно спрямо друго. Това е т. нар. екологично равновесие. И е нужно много малко, за да се промени това равновесие. Природата не търпи друго, освен състояние на равновесие, затова е погрешен изразът „нарушено екологично равновесие”. Ако изсипете 1 тон сярна киселина в почвата ще последва бурна реакция. Но след 1 час там ще има равновесие. Променено равновесие. Да, то е ужасно, но е равновесие. И е ужасно най-вече за човека.

 

- Новите управляващи гласуваха на първо четене поправките в проектозакона за ГМО с аргумента, че такива са изискванията на Брюксел. Вярно ли е това?

 

- Земеделският министър, без предварителна дискусия, съвсем лекомислено подписа споразумение с ЕС, чрез което се разрешава да се включват генно-модифицирани съставки  в храните на животните. Съобщението за визитата на министъра в Брюксел до медиите е в рамките на 1 страница. Целият текст в нея се отнася до квотите за улов на калкан, а информацията за подписаното споразумение, което касае ГМО, е в рамките само на едно изречение. А България е една от 100-те страни, подписали и ратифицирали Протокола от Картахена за биосигурността, който задължава правителствата да се консултират с обществеността, преди да вземат решения за ГМО.

 

- Каква трябва да бъде тогава българската позиция пред Брюксел?

 

- Защо никой не припомня непрекъснато, че ние сме единствената страна в ЕС с 98% екологично чисти почви? В Холандия, която често ни дават за пример, няма и 1 декар чиста почва. В Германия 78% от почвите са замърсени. Във Франция – около 67-68%. Дори и Румъния е с висок процент замърсени почви. Нашите политици трябва да се изправят в Брюксел и ясно да заявят: „Дами и господа, България е част от ЕС. Тя е едно малко парченце от голямото европейско семейство, което има уникално чисти почви. В България има хора, които могат да отглеждат екологично чисти храни и това е нашата национална стратегия за развитие на страната. Ние можем да храним цяла Европа с екологично чисти продукти на цената на екологично чистите продукти. Трябва да ни подкрепите в тази посока.” Но това не се прави.

Защото няма стратегия.

 

- Вероятно от години на българския пазар има хранителни продукти, съдържащи ГМО?

 

- За научни цели у нас през 1999 – 2001 г. се отглеждаха 190 хил. декара с посеви с ГМО, но това число е твърде голямо за България. Там още има следи от ГМО, защото те остават не само в почвите, но се пренасят чрез насекомите и в растенията. Все още науката не е категорична дали насекомите чрез хранене пренасят ГМО. Засега се счита, че не. Но само се счита. Така, че въпросителните още дълго ще стоят по темата ГМО.

Наскоро чух една тревожна статистика – от проверени на случаен принцип 64 продукта у нас, 14 са показали следи от ГМО над допустимата граница, а тя е 0,4%. Откъде се получава това? Когато някъде се посее посев с ГМО, насекомите, които опрашват, могат да разнесат ГМО в радиус от 5 до 30 км. Но на следващата година заразените посеви се увеличават с още 30 км и така кръгът се разширява. Подобен процес трудно се овладява.

Ние изкупуваме евтина стока от ЕС, затова вероятността в нея да има ГМО е голяма. Но как се контролира това?  За 20 години се съсипаха и лабораториите, а те са мястото, където се извършва контролът. Една лаборатория, за да работи ефективно, трябва да го прави непрекъснато. Не може нейният капацитет да е за 200 проби, а вие да правите 2. Купува се например един скъп апарат, но не се отпускат средства за консумативи. И апаратът стои като паметник. Освен 1 централна лаборатория, която очевидно е недостатъчна за контрола на всички продукти и храни, трябва да има и система от оперативен лабораторен контрол.

 

- Има ли други алтернативи, които науката изследва за по-продуктивно земеделие?

 

- В момента ние използваме от 1,8 до 2% от слънчевата радиация при продуктивността на посевите. При добрата агрономия този процент стига до 2,5 – 3 %. В научните институти, при подбрани и добри условия, стигаме до 5 - 5,5% употреба на слънчевата радиация. Възможностите на растенията, без да има в тях ГМО, са до 14-15%. Ето към това трябва да се върви – към съвършена агроекология, съобразена с климата и почвите, а не към ГМО. Ако ние утре бъдем изправени пред проблема, а със сигурност ще бъдем, как да се изхранва светът, там ще има място за високи агротехнологии. Но не непременно за ГМО. Този проблем е глобален и обхваща и други сектори. Днес се говори за алтернативни енергии, но за изработването на една слънчева батерия например преди това е изразходена енергия, за да се произведат материалите, необходими за създаването и. Като се пресметне съотношението между тях и енергията, която се взема от слънцето, разликата като добив на енергия се оказва много по-малка от тази, която дава фотосинтезата. Енергията, която би дало органичното вещество, като че ли се забравя. А ние тъкмо тази енергия ползваме – нефта, газта, каменните въглища – това е енергия от органични вещества, произведена при оная фотосинтеза, която се е случвала преди милиони години. Незнайно защо днес не се обръщаме към нея.

Какво е положението днес – във всяка област се работи по малко, на парче, но национална стратегия няма. Докато не сме наясно какво искаме да се случва в страната през следващите 20 години и около това не се обединят всички политически сили, удължаваме пътя.

 



Тагове:   ГМО,


Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zms
Категория: Политика
Прочетен: 436279
Постинги: 328
Коментари: 229
Гласове: 547
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031