Изказване на евродепутатът Петя Ставрева пред УС на БЗНС

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е един от приоритетие на общността. България вече е част от общността и трябва да познаваме целите, организацията и механизимите на тази политика, която най-общо работи за подпомагане и развитие на модерно земеделие в европейските региони.

Около 50% от финансовия ресурс на европейската общност е концентриран и се отделя за общата селскостопанска политика. България също има право на тези средства и трябва да ги използва рационално, за да се превърне аграрния сектор в конкурентноспособен, за да се съживят селските региони.

Като организация, която е дълбоко свързана със земеделските стопани, наш основен приоритет е земеделието. Затова е важно да се знае как се взимат решенията в общността по отношение на общата селскостопанска политика.

Европейската комисия е тази, която предлага дадена реформа в аграрния сектор. След изнасяне на специализирани доклади в Европейския парламент по предлаганата реформа, следва гласуване със съответните поправки, ако има такива. Съветът на министрите, в който влизат всички аграрни министри от страните-членки, окончателно взима решение за това, което предстои да се случва по една или друга приоритетна област в сектора.

Какви са тенденциите?

Европа залага все повече на качеството и все по-малко на количеството. Ще се отива към все по-голямо намаляване на преките субсидии за сметка на пренасочване на средствата към втория стълб на общата селскостопанска политика, а именно – инвестиции в селата и селските райони. Там ние, като земеделска организация, можем да бъдем много полезни и е нужно да бъдем все по-активни, за да печелим повече симпатизанти, съмишленици и приятели.

Друга тенденция е свързана с ограничаване на производствата, които формират излишъци. Ще се насърчават все повече екопроизводствата и България трябва да се възползва от това, защото има уникални възможности за производства на биологични продукти. Почвите ни са разнообразни и все още незамърсени и се надявам хората в определени региони да намерят алтернатива в този тип производство.

Земеделието ръка за ръка с опазването на природата – този основен принцип все повече се налага в ЕС и трябва да се превърне в приоритетен и за нашите производители.

Европа ще упражнява строг контрол при усвояването на средствата, затова прозрачносттта е основен принцип. След горчивия опит със старите страни-членки, европейските ни партньори вече са изключително предпазливи. В този контекст над България и Румъния ще бъде упражнен двоен мониторинг при усвояването на евросредствата.

Европейската аграрна политика е политика на отворените врати. Това означава, че информацията трябва да достига от най-високото до най-ниското ниво – от тези, които взимат решенията – до тези, които ги прилагат. Тук България търпи сериозна критика от европейските си партньори – критикуват ни, че решенията се взимат и остават като информация на ниво земеделско министерство, а производителите, реалните стопани знаят много малко или почти нищо за възможностите, които дава на сектора европейската селскостопанска политика. Затова

Европа насърчава създаването на организации на производителите

в сектора. Тук са нашето място и роля като Земеделски съюз – да информираме хората, да разясним, че колкото повече и по-силно са групирани, сдружени фермерите, толкова са по-големи шансовете им за достъп до европейските средства.

Какво очаква от нас Европа? От една страна – да наваксаме изоставането и да усвоим максимален процент от средствата по еврофондовете. В този план е нужно хората да бъдат максимално информирани, най-вече по Програмата за развитие на селските райони. Европейските ни партньори очакват земята в България да бъде окрупнена, фермерите да бъдат инициативни и сами да планират и организират бизнеса си. Затова Европа насърчава професионалното ограмотяване на хората, анагажирани в земеделското производство. У нас все още малък процент от фермерите са с професионална квалификация. В останалите страни-членки над 70% от фермерите са преминали през нужните обучения и това е допълнителна гаранция за тяхната компетентност. Защото ЕС дава много възможности, но от всички нас зависи дали ще съумеем да се възползваме от тях.

Селскостопанската политика на Европа дава шанс на България да съживи селските си райони, които от години обезлюдяват. Да ги преърне в благоустроени, печеливши и привлекателни за пребиваване места – хората, които живеят в българските села и имат ниски доходи да могат да намерят пътя за своето оцеляване. Затова Европа има специална политика за развитие на селските региони.

Една от основните тенденции в политиката за развитие на селските реайони е свързана с пренасочване на средствата от преките субсидии към

стимулиране на алтернативни производства

Нашите фермери отсега трябва да знаят, че след 2020 г. преките субсидии ще бъдат съкратени с над 50%, а алтернатинвните производства в селата няма да бъдат свързани само с аграрна дейност. По-скоро ще бъдат насърчавани развитието на занаятите, на селския туризъм и на друг тип дейности.

Програмата за развитие на селските райони има една обща цел: подобряване на икономическите и социалните условия в селските райони. Това е свързано от една страна с развитие на конкуретнноспособно и основано на иновации земеделие, горско стопанство, хранително-преработвателен сектор. От друга – с опазване на природните ресурси и на защита на околната среда в селските райони. Тук влизат и всички мерки по Натура 2000. Цели се подобряването на качеството на живот и разнообразяването на възможностите за заетост в селските райони; изграждане на местен капацитет и изграждане на местното самоуправление.

Според националната дефиниция, за селски райони се признават общини с население под 30 хил. жители. В тази квалификация влизат 231 от общините в България, които на практика формират 81% от територията на страната и над 42% от населението.

БЗНС-НС трябва да се превърне в посланик на европейската селскостопанска политика, като постави акцент в работата по Програмата за развитие на селата и селските райони. Програмата дава възможности за съдването на обучителни центрове, в които нашите фермери да придобиват нужната квалификация. Тук е нашето място, мястото на БЗНС-НС, който винаги е бил свързан с хората и със земята.

Нужно е активно да работим и с браншовите организации и да засилим контактите си с тях. Те стават все по-активни и все повече националната политика в аграрния сектор ще зависи от тяхната воля. Добре е и ние самите да станем инициатори на организации на производителите, за да се превърнем в политически фактор при вземането на национални решения, касаещи земеделския сектор.

За избраните кметове е особено важно да разполагат с цялата информация по програмите на ЕС. Вече стартираха 6 от основните оперативни програми. Милиарди евро ще дойдат в страната и много е важно тъкмо нашите кметове да направят всичко необходимо, за да привлекат част от тези средства за регионите, които управляват.