Петя СТАВРЕВА
Вече двадесет години продължаваме да се лутаме между завоите на прехода – ту наляво, ту надясно. Много път извървяхме, чухме много версии за това как минахме брода на демокрацията.
Къде стигнахме 20 години след онзи десети ноември, който остава знакова дата в учебниците по българска история?
Помня големите митинги, онзи патос и мечтите на хиляди, дори милиони българи за промяна. Помня и много разочарования, обрати...Всяко нещо си има цена, особено преходът...
След двадесет години оставамe с впечатлението, че демокрацията ни е някак особена, сякаш е под обсадата на ефектни риалити формати със съмнително качество, но с висок рейтинг. Много от героите на нашето време ни облъчват от екрана с атрактивна външност, но са доста посредствени като съдържание, възможности, потенциал.
Лични драми се вадят на показ, не за да се търси решение, а за да се пращат есемеси.
Така нареченият поп-фолк почти избута от сцената фолклора, кичът смело се ракламира като мода, традициите отдавна не са това, което бяха...
Метаморфози се превърнаха в еталон, особено в политиката.
И това са само част от измеренията на многоликия български преход. А той, изглежда, продължава...